Ах, как ги обичам, как Сийке, тез наште кръчми! Бая свет съм видел, всекви техни чуждоземски изгъзици са ме подмамвали да кусна - некои биваха, други не ставаха даже да нахраниш Гоша, свинята на село... Но нашто, ша знаиш, си ми е най на душата! Как обичам само да си сръбвам таз блага ракийка с чушчица, доматче и сиренце! И срам, не срам, лучец за сила! Па да викна да ми пекнат едно джоланче, да ми турнат за него едни зеленчуци на сача, па докат ги чакам да станат, да замезя с луканчица и пастърма! Ох мале, па тя колко вино пие, не аз – тя! И нема лошо, с тез македонски песни, дето ми свирят, ще зема верно да се напия, па да запея! И момче, ще те замоля за малко топъл хляб, ние без хляб не сядаме на масата! |
|